Постинг
08.09.2012 19:38 -
Пумпал
Автор: karandash
Категория: Поезия
Прочетен: 3274 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 08.09.2012 19:40
Прочетен: 3274 Коментари: 2 Гласове:
6
Последна промяна: 08.09.2012 19:40
Завъртях своя шеметен ден и го гледам как става различен. Сякаш всичко изглежда познато, а внезапно - на друго прилича. Неподвижните къщи се втурват през съседския плет да надзърнат. В безконтурна реалност разлят, този свят в цветове се превърна. Все по-бързо през смях се въртя, ставам център на своя вселена, сливам в цяло небе и земя, смесвам слънце с тревата под мене... Става всяко дърво на гора, влакът с грохот край мен се увива, всяка птица е облак пера, всеки стрък е пораснал до нива... И така, покрай мен завъртян, този свят не прилича на днешен. Затова и не искам да знам че, въртейки се, виждам погрешно... |