Постинг
31.08.2013 02:59 -
Мистерии
Автор: karandash
Категория: Поезия
Прочетен: 1923 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 31.08.2013 02:59
Прочетен: 1923 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 31.08.2013 02:59
Преоткривам отново страстта да усещам...
тръгвам мълком след себе си със надежда да срещна
онзи призрачен спомен, сгушен в детска пижама,
а пък той се бил върнал - докато мен ме няма.
Беля влажните люспи на презрялото време -
опаковали смисъла, който тихичко дреме
и очаква да стигна до онази измама,
през която го виждам - а него го няма.
Сред безбройните стрехи, под които замръквам,
знам, че има такава, под която се вмъква
някой, с който в съня си сме станали двама,
но когато се съмне – до мене го няма.
И си казвам, че всъщност това е човешко -
за да стигам до истини, да се ровя из грешки
и не бива да виждам тук някаква драма,
ако щом ги открия, разбера... че ги няма...
