Постинг
12.10.2013 17:02 -
Кървави дни
Оголен до кръв е животът ни днес, а някога имаше кожа.
Не виждахме как се разнася кръвта, не виждахме как се процежда...
Болезнено беше, когато дерат, но някак не виждахме ножа,
а днес го напипахме – хладен и зъл, как срязва последна надежда.
Как стържещо мляска човешки меса, как гнусно на кръв се оригва и как се забива до кокал в плътта, улисан в страстта си да реже... Последните съчки поникнал живот оскъдно под него примигват, преди да угаснат - превърнали в мрак, и топло, и мое, и... нежно.
Разголена смърт насред мъртви тела размахва нелепи откоси. Глупците пак мислят, а умните спят. И, времето тихо превзели, реките от кръв се съсирват от страх и тихо погребват въпроси. От кръв се задавям и храча сърца – безмълвни, безкръвни и спрели...
Как стържещо мляска човешки меса, как гнусно на кръв се оригва и как се забива до кокал в плътта, улисан в страстта си да реже... Последните съчки поникнал живот оскъдно под него примигват, преди да угаснат - превърнали в мрак, и топло, и мое, и... нежно.
Разголена смърт насред мъртви тела размахва нелепи откоси. Глупците пак мислят, а умните спят. И, времето тихо превзели, реките от кръв се съсирват от страх и тихо погребват въпроси. От кръв се задавям и храча сърца – безмълвни, безкръвни и спрели...
Няма коментари