Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Постинг
16.12.2014 09:15 -
ЕЛЕОНОРА КНЯЖЕВА - 2
Разстилай по пътеките ми рози, А сетне прецъфтели ги събирай. За всеки стих, незаменен от проза, Убивай в мене демони, убивай... Минутите броя и все са много. Безумието толкова ми липсва. Единствената сладостна тревога За кратко сухото дърво разлиства. Любов ли е, не знам, или заблуда. Южняк повя ли или ти ме стопли. Без теб била съм като тъжна луда. Обичана. Обичала. Самотна. Вън пролет е. В очакване на чудо. Елеонора Княжева Моят ангел, все още новак нескопосан, ми каза: За мене е чест. После тихо извади тефтерче с въпроси и със замислен жест отбеляза в полетата как ще ме пази от целокупното зло. Как ще филтрира любов от омразата, в мене нахлула с взлом. Чудя се, Боже, какво си намислил с твоята мъдрост веща... Ангел в килера крилата си чисти и тананика си нещо. :-) Елеонора Княжева Спасявам се. Започвам да забравям. Заключвам се от спомените жалки. Досаждаха. Аз всеки път отварях. С надеждата да стават все по-малко. Инстинкт ли е, но ето ме – далече - аз крача с едри крачки към финала. Спасявам се. Без мисъл за обреченост. И чувствам се завършена и цяла. Елеонора Княжева Избрах си самотата за другарче: не ме обижда, нито пък посяга. Не иска много, скромно харчи. Не се лигави. Никога не ляга със сговорчиви евтини боклуци. Не лъже. И не се самозабравя. Обноските пред хора не й куцат. Не търси с някого да се разправя. На дребно не играе. Няма хитрост. Предателството, зная, й е чуждо. За ничие имане не приритва. И е до мен, когато имам нужда. Избрах си самотата за другарче и правото да режа сухи клони. Едва ли ще се сърди тя, обаче, ако ТИ дойдеш, за да я прогониш. Елеонора Княжева Тук пише „Чупливо”. Това е история. И не е за всеки да рови из нея. Не всичко е грозно и не е красиво. Но пък...си е мое. И аз се гордея. Не ми се отваря отново вратата на старите дяволи с леко намигване... Кое ли по-зле е: да са скрити рогата или вехти крила от ангел разстриган? Ох, тази дилема... От смърт до възкръсване Гоним шанса, в студа... Няма ближен с две ризи. Как си, Боже, кажи...? И на тебе ли втръснахме? Или може би вече ти също си в криза?... Елеонора Княжева Не е случайно разминаването, нито в кръг въртенето. Може да е трудно разпознаването на отреденото. Не сме били готови да приемем, че сме свързани. Истината търсим да намерим, но избързваме. А отгоре търпеливо ни побутват : сочат пътя ни. И държат душата будна в дни размътени. Елеонора Княжева |
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.