Защо ми остави очи, Маргарита, защо ми остави очи? Защо ме прегърна, защо ме опита, сега пепелта ти мълчи... Защо ме изгуби, къде си ме дянала, глъхна от нямост и срам. Пресипнах от нямане, дълго те нямаше, докато ставах голям.   Защо си се скрила от мен, Маргарита, нали те намерих веднъж? Нали се оплитах безмълвен в косите ти, нали бях замислен за мъж? Защо се отказа от мен, Маргарита, нима ти ограбих деня?  Нима те погубвах, когато ме чакаше, да дойда при теб след съня?   Очите ми вече не спят, Маргарита. Отдавна са будни от страх... страхът да те сбъдна. Страхът да те питам, дали през страха те видях?  Дали те усещах, дали те разбирах, през черните, потни коси? Дали, Маргарита, бе тихият порив, дошъл моя свят да спаси?

Радвам се, че пак публикуваш! Честит празник!

Шапка ти свалям!
Чудя се какъв ли би бил отговорът на Маргарита, ако бъде наистина попитана... :)