Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2015 13:59 - Смисъл
Автор: karandash Категория: Поезия   
Прочетен: 1764 Коментари: 1 Гласове:
3



Плахи след пътя ми, тихите мисли - тъжни, потъпкани, смачкани, впиват се в моите късни въздишки, жадни да стигнат признания. Нямам какво да им кажа за дните си, нито какво съм прекрачвал. Време ми идва безмълвен да спя, време да споря с мълчания.   Време е вече да спра да съм ням. Учих се как да говоря, често осъмвах над плахите пориви смисъл в света да намеря. Мрачно размахвах безсилни ръце, ципата сива държах да разпоря. Само потъвах. В различно небе. Ръбесто, с бръчки от вчера...   Нямам различия в своя живот. Всичко е тъжно еднакво. Вече започвам да губя и думите, сигурно тъй се умира Трябват ми пътища, хора, съдби, трябва ми просто очакване. Трябва ми порив и шепа трева, топла, позната, разбирана.   Трябват ми смисли. Трябва ми свят, който ме кара да търся. Вече разбирам, че хладните пейки могат и друг да дочакат. Искам алеите. Камъка. Вятъра. Искам дърветата сам да разтърсвам искам да бягам. Да мога. Да расна. Искам да сбъдвам мечтата си.


Тагове:   мечта,   мисли,   безмълвен,   плахи,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. martito - Радвам се, че отново мога да прочета ...
25.05.2015 09:23
Радвам се, че отново мога да прочета нещо от теб :)
Успех на лирическия герой в преоткриването на света и живота :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: karandash
Категория: Поезия
Прочетен: 383387
Постинги: 150
Коментари: 763
Гласове: 1441
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031