Мълчи ми се объркано сега -
разюздано, прегракнало и мрачно.
Не става дума тука за вина -
за крачки става дума, пак за крачки.

Върви ми се - раздърпан и продран.
Омръзна ми все с някого да споря.
И няма да ви питам, само ням
на мръкващо небе ще се престоря.

И никой, отмалявал отстрани,
не може да разчита на признания.
Когато Бог раздава висоти,
отхвърлените ровят в отчаяние

и ноктите им стават черни пак -
като орали в плъзналата чума.
Не може сляп да види в своя мрак.
Не може без сърце да сбъдваш думи.

А този свят, до дъно извървян,
засвирил през цикадените струни,
по мръкнало си дава вечерта
на дълго измълчано празнодумие.

с многоодумието..

Толкова отдавна не беше публикувал, че вече не надниквах в блога ти. Бях забравила колко си добър :)