Нека бъдем различни, щом светът ни боли...
Да му даваме сенки от прегърнати нощи,
да се дави в съмнения с теб дали сме били
тази трудна любов - и дали сме все още...

Нека сляп ни презре за това, че вървим -
и с омраза неистова пак в калта ни събори.
Не тъгувай, приятелю. Щом и ние кървим,
значи имаме право пак очи да отворим.

Нека знаем отрано какво е смъртта.
Всяка наша целувка да е ново умиране.
Няма смъртна любов. Не търси в пепелта -
там е пълно с такива, които са спирали...

Затова да вървим. Остави ги назад.
Изплети ми венец от онези, бодливите.
Забоди в сетивата ми злобния свят.
Нека бъдем различни.
Най-различно красивите.