Постинг
14.03.2010 08:38 -
Моливът
Автор: karandash
Категория: Поезия
Прочетен: 2134 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 28.10.2010 20:44
Прочетен: 2134 Коментари: 7 Гласове:
8
Последна промяна: 28.10.2010 20:44
Толкова много платна пропътувах…
С въглена мъртъв рисувах живот.
Вече съм малък. Едва съществувам -
късче графит върху прашния под.
Взех от плътта си косите разпуснати,
нежно прикрили гръдта на жена,
ласката, тръпнеща в топлите устни,
скута, обгърнал гальовно сина.
Късах от себе си цъфнали люляци,
облака прашен след конския впряг,
просяк, осъмнал на сивкава улица,
пропаст - и моста към другия бряг.
Вече съм малък. Дълго рисувах.
Tолкова много, все бели платна...
Нека от края ми друг се страхува.
Аз заживявам едва след смъртта.
С въглена мъртъв рисувах живот.
Вече съм малък. Едва съществувам -
късче графит върху прашния под.
Взех от плътта си косите разпуснати,
нежно прикрили гръдта на жена,
ласката, тръпнеща в топлите устни,
скута, обгърнал гальовно сина.
Късах от себе си цъфнали люляци,
облака прашен след конския впряг,
просяк, осъмнал на сивкава улица,
пропаст - и моста към другия бряг.
Вече съм малък. Дълго рисувах.
Tолкова много, все бели платна...
Нека от края ми друг се страхува.
Аз заживявам едва след смъртта.
Одухотвореност и тъга! Прекрасно е ! Поклон!
цитирайпоклон :) Хайде да се спрем на "хубаво" и да пропуснем поклоните, че ме наболява кръста :) ) ) Поздрави!
цитирайно ми харесва, особено обичам лиричния герой.Радвам се, че тук намирам хора ,който могат да облекат всяка мисъл в рима,като мен.Не всичко от това което пишем е поезия, да не кажа, че до там не стигам. Но да пречупваш мислите си в рими ми е страхотно.Обичам думите, обичам молива, обичам листа ...А колко обичам книжарници)))))))))
цитирай
4.
анонимен -
На всички ни се иска
14.03.2010 09:38
14.03.2010 09:38
да заживеем след смъртта.
А живот ли е мислиш,
само погледи,
без да можеш да стиснеш ръка!
И децата ни, стихове
ще се взират в нощта!
Може малко да е,
но по-добре е така.
цитирайА живот ли е мислиш,
само погледи,
без да можеш да стиснеш ръка!
И децата ни, стихове
ще се взират в нощта!
Може малко да е,
но по-добре е така.
бих нарекла това стихотворение. Пожелавам му да пропътува още платна. Той си знае как. :)) И никакви оплаквания от болен кръст.;)))
А на troubles казвам, че ние не пречупваме мислите си в рими. Ние мислим в рими. :))
Бъди здрав, Моливко.:))
цитирайА на troubles казвам, че ние не пречупваме мислите си в рими. Ние мислим в рими. :))
Бъди здрав, Моливко.:))
Прекрасен текст! А чувството да късаш "от себе си цъфнали люляци" е невероятно, красиво и несравнимо...:))
цитирайрадвам се, че ви е харесало. Поздрави!
цитирай