С две-три щрихи осъмвам лицето си

и понякога имам брада. Май съм мъж,

по рецепторите,

се осъждам на свят от жена.

Кой ме пита...дали съм създаван?

Или бурите нямат сълзи?

Самотата понякога става

полигон за отминали...

Спи!

Освети си поредния залез

като корен на нова вина

и от там ще е лесно да даваш

без да виждаш къде си.

Ела!

И събуй тази куца обувка

от която краката тежат

за да станат криле

е изкуство,

а дали си обикнал

страха?

Из черупката бродят спасения

уловими за другия кръст.

А под този, за който ме има

съм отново с очи

непотърсени...

zdravei...haresa mi stihotvorenieto....6te te pomolq da bade6 malko po vazpitan kam men... ne ot uvajenie.. a ot kurtoaziq.. vsa6tnost az ni6to lo6o ne pravq s komentarite si..no 6tom te draznq.. spiram da te 4eta

.........

YES ! YES! YES!